127 години от рождението на Ясновидеца на народа- Дядо Влайчо

На 15 август  – Успение Богородично, се навършват 127 г. от рождението на феноменa Дядо Влайчо.  Община Нова Загора отбеляза тържествено годишнината от рождението на Ясновидеца и две години от откриването на създадения в негова чест Мемориален комплекс „Дом на доброто“ в с. Коньово.

В двора на Дома на доброто има параклис, където стотици хора почетоха паметта на Дядо Влайчо, а в музейната сбирка хората успяха да видят негови лични вещи: дрехи, пишеща машина , дървеният му креват, пчеларската маска и книги от личната библиотека.

Класическа музика  се носеше в двора на мемориалния комплекс.

Комплекс „Дом на доброто“ е изграден с финансови дарения от близо 1 милиона лева  върху терен, собственост на община Нова Загора. Намира се на около 500 м от къщата, където е живял до смъртта си феноменът.

Как Дядо Влайчо получава дарбата си? 

Първото му видение е когато е 10 годишен:

“Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: “Много знаеш…”, пише в спомените си самият той. Усъмнили се съселяните му от  Коньово, когато година по-късно избухва Балканската война, сещат се за него и почват да го търсят. Пророкувал и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 г., но отказвал да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го изпраща в тила, да готви и пренася храната, зачисляват му полковото магаре, но той жалел хайванчето – крачел с храната напред, а магарето вървяло след него.

С годините дарбата му се усилва. Ето какво разказва самият дядо Влайчо за това:

“1920 година, месец май се случи нещо с мен. Един ден ме обхванаха  тръпки по цялото тяло. Аз не можех да стоя прав, отидох на леглото си. Заключих си стаята, защото сам спях, и си легнах на леглото. В момента аз се видях- излезнал съм от тялото си около един метър. Помъчих се да се върна в тялото си. Нещо силно като въздух ме подпира и не успях. Този въздух -силният, ме поде на по-високо ,докато излезе от къщата над керемидите. Аз се опъвах да се върна, но силата ме влече нагоре и май разбрах, че на север пътувам, но вътрешно определих, че беше далечно разстояние, от което и много време мина. Най-после там ме занесе силата и аз видях бяла, чиста, от мрамор стая с продължение на юг и север. Аз влязох в стаята. На дълга маса на север и юг насядали светли хора с еднакви облекла. В ума ми говори глас и Казва: “Това са учениците на Господ”, Апостолите ме видяха и ми говореха. Аз чух разговора им. Каза някой от тях: .Ще го върнем на земята и ще му се помага, но кой от нас ще бъде?” Те избраха първомъченик Стефан да ми помага-аз до това време мислех, че първомъченик Стефан не е равен на другите апостоли, но го видях, че не е така, а една форма една светла аура бяха всичките. И аз тръгнах по същия път, въздухът ме носеше. Когато се разбудих, беше минало един ден и една нощ. И моите родители хлопали, викали, но аз съм спял. Какво не са отворили и без нищо са ме погребали в гробищата. След това си небесно видение аз боледувах около 30 дни, но стана вече в мен промяна и от това време почнах ясновидството. Болестта вероятно е довела до прилив на изключително голяма биоенергия, отключена с някаква неподозирана сила.

На 28-29 години, от уважение към способностите му, започнали да се обръщат към него с “Дядо” Влайчо. В същите години се свързал и с Бялото братство, имал и лични срещи с Учителя. Създал комуна в Коньово, отглеждали плодове и зарзават, не ядели месо. Давал подслон на всеки, в градината приемал болните, пристигащи даже от Гърция и Румъния. Били толкова много, че чакали по 4-5 дни ред.