Хора с две ДНК

Повече от сто години генетиците изследват ДНК, но са проникнали в малка част от нейните тайни. Една от тях е химеризмът, но според специалисти броят им е по-голям. Хората изобщо не предполагат, че са носители на две ДНК, докато не го разберат при извънредни обстоятелства.

Химеризмът се получава при присаждане на костен мозък-налага го животозастрашаващо заболяване, заради което лекарите трябва нарочно да превърнат пациента в химера и да накарат присадените клетки да заработят като свои.

Tерминът “химеризъм” е заимстван от гръцката митология. Химера е урод с тяло на коза, глава на лъв и змийска опашка. И родителите й не били пример за нормалност: полужената-полузмия Eхидна и великанът Тифон. Първото описание на химеризъм същество, с разнороден генетичен материал, дал през 1907 г. гер- манският ботаник Ханс Винклер.

Той нарекъл химери растения, получени в резултат на присаждане на два различни вида. През 1984 г. е създадено първото съчленено животно но овца и коза, рожба на четирима родители. Част от клетките му съдържали овчи геном, другата -кози. При растенията химеризмът е следствие от мутации или естествено присаждане -ашладисване, когато клони от едно растение се “вмъкват” в ствола на друго.

Подобни експерименти са извършвани с научна цел-сливи без костилки, дюли с аромат на ананас и други подобни, наричани от природозащитниците “зелени франкенщайновци”.

При млекопитаещите естественият химеризъм се получава при сливане на две яйцеклетки, всяка от които е оплодена от свой сперматозоид. Друг вариант е описан при близнаци или когато клетките на ембриона проникват в кръвоносната система на майката и остават да се развиват в тъканите й.

Имунните клетки на ембриона могат да помогнат на майката да се излекува от ревматоиден артрит или  да помогнат на сърцето да се справи със сърдечна недостатъчност.

В обратния вариант майчините клетки могат да проникнат през плацентата в ембриона. Тогава също има възможност за повишаване на имунитета на ембриона, подсилен от майчиния. Но има и риск ембрионът да получи от майката генетични заболявания.

Сливане на зародиши

Американката Лидия Феърчайлд подала документи за доказване на бащинството на мъж, от когото родила две деца. ДНК- анализът потвърдил бащинството на мъжа, но не и на Лидия. Оказало се, че тя не е майка на децата си. 

Първото предположение било, че причината може да е присаждане на орган или преливане на кръв, но нито при Лидия, нито при децата имало такива интервенции.

Властите обвинили Лидия в измама и я очаквали сериозни неприятности, но положението спасил адвокатът й. Представил пред съда статия от медицинско списание за 52-годишната учителка от Бостън Карън Кигън, на която се наложило трансплантация на бъбрек.

И тримата й синове били съгласни да станат донори, но генетичният анализ показал, че двама от тях нямат родствена връзка с майка си.

Изследванията разкрили любопитни подробности- Карън имала сестра-близначка, която на ранна фаза от ембрионалното си развитие, се сляла със зародиша на Карън.

Така учителката се превърнала в химера- същество,в чийто организъм присъстват -без да си пречат взаимно, тъкани с различни ДНК.

Случаят с Лидия бил идентичен. Освен това, анализът на косите й разкрил, че космите от слепоочията и от темето са с различен набор от гени.

Случаят с Мул е потвърждение на една от най-характерните причини за появата на химеризъм – сливането на яйцеклетките на разнояйчни близнаци в утробата, при което се ражда едно дете, носещо гени и от другия близнак.

Самата тя се определя така: „Мога да кажа, че аз съм моята близначка. Лекарите казват за мен, че имам два комплекта генетичен състав, два набора имунни и кръвни клетки, заедно с други необичайни физически качества. Те смятат, че тялото ми реагира на ДНК и на клетките на моята близначка като на чужда материя. Поради този факт имам компрометирана имунна система, която ми причинява много автоимунни здравословни проблеми. Също така имам чувствителност към храни, лекарства, добавки, бижута, ухапвания от насекоми и т.н. Това не означава, че всички химери имат здравословни, автоимунни проблеми или някаква изразена чувствителност. Считам, че най-интересният аспект на състоянието ми е тялото ми. Знам, че другата, по-цветна пигментация е генетичният състав на моята близначка. Вижда се винаги, но може да стане повече или по-малко забележима, когато температурата на тялото ми се променя”.

Към днешна дата, според различни източници, са документирани само между 30 и 100 случая на хора химери. С напредъка на генетиката и развитието на генетичните тестове обаче е възможно известните случаи на химеризъм да стават все повече.