Технологиите на викингите изпреварили времето си с векове

За своята епоха викингите били най-умелите мореплаватели. Извършили далечни морски плавания, дали повод за раждането на легенди, които и днес вълнуват въображението. От викингите са останали артефакти, които хвърлят светлина върху техните плавания, но и пораждат интересни въпроси и хипотези.

СЛЪНЧЕВИЯТ КАМЪК

Исландският калций вероятно e онзи митологичен слънчев камък, който викингите използвали, за да определят разположението на Слънцето и в най-облачното време. Парче от минерала е намерено през 2002 г. на дъното на пролива Ламанш сред останките на кораб от 16 в. Парчето лежало редом до прибори за навигация. Минералът отразява слънчевите лъчи така, че точно да може да се определи разположението на източника на светлината. Ето защо френски учени предположили, че това е Слънчев камък, използван при корабоплаване.

КЕНСИНГТЪНСКИЯТ КАМЪК

Той е сред доказателствата, че викингите са плавали до Америка. През 1898 г. американският фермер от шведски произход Олоф Оман намерил близо до село Кенсингтън, щата Минесота, голям каменен къс с изсечени по него руни на викингите. Разчитането на надписа установило, че през 1362 г. викингите извършили морска експедиция. Надписът гласи: “Осем готи (древен народ в Южна Швеция) и 22-ма норвежци от Виланд се отправихме в далечно пътешествие на запад. Оставихме десет души да пазят кораба. Когато се върнахме, ги намерихме мъртви- убити от червенокожите”.

Днес е известно, че викингите са достигнали северните брегове на Канада през 1000 г., но Кенсингтънският камък доказва  че викингите са открили Новия свят по-рано, от- колкото се предполага и преди Христофор Колумб.

МЕЧЪТ УЛФБЕРТ 

Съхранява се в музей на Нюрнберг, Германия, и е направен от толкова чист метал, че буди недоумение как това е постигнато в онази далечна епоха. Такава технология за обработка на метал е открита по време на индустриалната революция през втората половина на 18 и началото на 19 в.

Намерени са 170 екземпляра от меча Улфберт. Металът е еднороден и почти не съдържа примеси. Това означава, че в процеса на изковаването желязната руда трябва да се нагрее над 1600 градуса по Целзий, за да може ковачът да отстрани примесите. Средновековните технологии не позволяват нагряване до такива колосални температури. Остава загадка и до днес как са ги изработвали.  Същевременно във сплавта се прибавя въглерод, за да стане крехкият метал по- устойчив, но за целта трябва да се спазва прецизна технология, тъй като има опасност въглеродът да превърне метала в стъкло. Съдържанието на въглерод в мечовете Улфберт е три пъти повече, отколкото в други метални изделия от съвременната епоха.

 

БТА