Тайната на изгубената билка Силфиум
Тайната на изгубената билка Силфиум. Билката Силфиум се споменава в египетски ръкопис, датиран към 8-ми век преди Христа. В него се описва лесна рецепта, включваща няколко части на растението, с която може не само да се спре зачеването, но и да се лекува кашлица и да се облекчават болките в гърлото. Скоро силфиумът се появява и в съседните на Египет страни, където се приготвят множество отвари от него. Някои служат за премахване на брадавици или за спиране на кожни болести, но основното предназначение остава предпазване от забременяване или предизвикването на аборт.
Това растение е култивирано за пръв път в Африка. В продължение на стотици години се използвало за контрацепция или прекратяване на бременност в начален стадий. Причината, поради която то не се използва днес, е, че хората унищожават целия вид поради невнимание.
Силфиумът растял в изобилие в гръцкия град Кирена, днешна Либия. Години наред се използвал от местните като средство за лечение на голям брой заболявания, включително гадене, треска, простуда и дори мазоли по ходилата.
Жителите на Кирена обаче не преценили, че количествата от билката са ограничени. Независимо от умишленото култивиране на силфиум, растението започнало да се среща все по-рядко на пазара. Причината за това е, че търсенето надминавало производството. За да продължат да поддържат икономиката в града, елинските търговци започнали да прибират реколта от все по-голям ареал.
Юлий Цезар поддържал наличности от нея в държавната хазна, а гърците дори я изобразили на парите си.
На външен вид приличала на целина. За направата на отвари се използвало най-вече стъблото, но по-късно хората започнали да ползват и листата, както и удебелените, напомнящи грудки корени.
От деликатните му цветове извличали парфюм. И накрая, силфиумът намирал място и в спалнята, където сокът му се пиел като афродизиак или се прилагал „за прочистване на матката“. Може да е бил първият наистина ефективен контрол на раждаемостта. Смята се, че неговите сърцевидни семена са причината да свързваме символа с романтиката и до днес.
Ботаниците смятат, че билката принадлежи към рода Ferula, заедно с магданоза, бучиниша и др.
Римляните обичали силфиума толкова много, че са споменавали любимата си билка в стихове и песни.
Заради алчността на хората през първи век билката престава да съществува. Смята се, че последният стрък силфиум е подарен на римския император Нерон, който нарежда на подчинените си да нарежат цялото растение на салата и след това го изяжда.
Изчезването на силфиума е един от първите примери за това как алчността на хората може да причини сериозна вреда на околната среда.
Тайната на изгубената билка Силфиум
