Съществуват ли подводни цивилизации?

Съществуват ли кракени, морски чудовища и  гигантски сепии, отвличащи моряците? Или пък изскачащи изпод водата и отлитащи нанякъде летящи чинии? Всъщност в настоящия материал няма да се обръща внимание на свръхестествени или някакви още „по-жълти“ новини, а ще стане дума за конкретни, регистрирани събития на очевидци, сред които дори има и българи – известните мореплаватели Дончо и Юлия Папазови. Някои от случаите са толкова куриозни, че звучат като взети от сценария на някой научнофантастичен филм от сорта на „Бездната“. Ако сте склонни да се доверите на очевидците, то следващата статия ще ви бъде изключително интересна. 

БЛИЗКИ СРЕЩИ 

През 1976 г. българските пътешественици Дончо и Юлия Папазови по време на своето околосветско пътешествие с яхтата „Тивия“ наблюдават през нощта в Тихия океан, близо до екватора, сияещи огромни кръгове. Впечатлението, което се създавало, било „все едно някой свети с огромен прожектор изпод водата“. Подобни, но мигащи светлини наблюдава и пътешественикът Тур Хейрдал по време на плаванията си със сала “Кон-Тики”. В някои от тези описани случаи са наблюдавани и обекти, които може би са предизвиквали светлинното шоу. Разбира се, трудно е да се предположи, че те са предизвикани от морски обитатели.

Един от най-загадъчните случаи, който може да се причисли към вероятните опити на морски обитатели да влязат в контакт с хората, се случва през 1966 г. Военноморските сили на САЩ разполагат до източното крайбрежие огромна антена с дължина около километър и започват да тестват нова апаратура за далечна подводна връзка. В хода на експеримента разположен на далечно разстояние морски съд приемал сигнала със своите уреди. Отначало получавал изпратените съобщения идеално, но след известно време със сигнала започнало да пристига и нещо като ехо, повторение на сигналите, а след това и съвсем непознат сигнал, закодиран по неизвестен начин. Изумените учени повтаряли многократно експеримента и резултатът бил един и същ. Един от участниците в него споделя: „Създаваше се впечатление, че някой там в дълбините приемаше нашия сигнал, имитираше го с цел да привлече внимание, а после започваше да предава свои съобщения на същата честота.“

Древни срещи 

„Това беше разноцветно създание: главата, ръцете и краката му бяха лилави, а кожата, драпирана като наметало – сива и фосфоресцираща.“ Така описва жител на подводна цивилизация писателят Хърбърт Уелс в разказа си „В дълбините“. И ако авторът на това кратко произведение е дал воля на фантазията си, то например японските рибари от векове насам са убедени, че в крайбрежните води на Япония живее раса от човекоподобни амфибии. Те дори са им дали име – kappa. Странната форма на живот приличала на огромен хибрид между жаба и бозайник, а на гърба си имала черупка, подобно на костенурките.

Още древните шумери са изписвали върху своите глинени плочки истории, в които се разказва за раса от полухора-полуриби, обитаваща водите на Персийския залив. Още по-интересно е, че тази раса поддържала активни отношения и контакти с шумерите. В някои от плочките например е написано: „В онази част на Персийския залив, която е близо до Вавилон, живеят съществата Oanami. Те са надарени с разум, общуват с хората и дори ги обучават на писменост, науки, изкуство. Учат ги да строят къщи, да вдигат храмове, да се занимават със селско стопанство и имат способността да говорят, подобно на хората. Когато обаче вечер Слънцето залязва, тези същества се връщат обратно във водите, защото са земноводни.“

В дълбините на Световния океан е напълно възможно да съществува древна цивилизация, която по ниво на развитие напълно да надхвърля възможностите на нашата. Много истории от древността до днес описват срещите на хората с тайнствените водни обитатели.

Авторът на книгите „Бермудският триъгълник“ и „Без следи“ Чарлз Берлиц смята, че в района на зловещо известния триъгълник, в подводни пещери и каньони, вероятно се крият представители на все още неизвестна за нас подводна цивилизация. Като едно от доказателствата си той прилага откъс от разказите на водолаз професионалист от Маями, който през 1968 година среща под водата „ужасяваща морска маймуна“. Ето откъс от него:

„Бяхме близо до ръба на континенталния шелф, на юг от фара Great Isaac. Специална десетметрова лодка за подводни и спасителни гмуркания бавно ме придвижваше по трасето, като разглеждах пясъчното дъно на дълбочина 11 – 13 метра. Намирах се достатъчно плитко, за да виждам дъното на лодката. Неочаквано обаче зърнах нещо закръглено, подобно на костенурка или огромна риба. За да разгледам животното, се наложи да се спусна малко по-надълбоко. То се обърна и ме погледна – имаше маймунско лице и издължена напред глава. Шията му беше много по-дълга от тази на костенурките, около 4 пъти по-дълга от човешката. Докато ме разглеждаше, странното същество подобно на змия изви шията си. Очите му приличаха на човешките, но бяха много по-големи. Като цяло то приличаше много на маймуна, но пригодена за живот под вода. Малко след това, изтласкано сякаш от невидима сила, то се отдалечи бързо от мен.“

Друг случай е публикуван в сборника „XX век: хроника на необяснимото“. Генадий Рижанин разказва за сензационната си среща с морските обитатели:

„От младежките си години обичам да се гмуркам и се занимавам с подводен риболов. Всяка година за няколко седмици посещавам черноморските курорти Гурзуф и Анапа. Но един път се случи нещо, което наруши тази моя традиция и цялата ми страст към гмуркането. Бях в Анапа и плувах на дълбочина 7 – 8 метра, дебнейки жертвите си с харпун. Изведнъж се вцепених. От зеленикавите дълбини към мен бавно плуваха огромни същества. Напълно бели, с човешки лица, без маски или водолазни костюми, с големи рибени опашки. Съществото, което плуваше най-отпред, ме видя и спря, като започна да ме гледа с огромните си изпъкнали очи. Към него се приближиха и останалите, а първото помаха към мен с ръка… да, ръка, не перка! Макар и пръстите на тази ръка да бяха съединени с ципа. Всички те ме разглеждаха, без да се доближават на повече от три метра. Накрая като по команда всички заедно с няколко удара на мощните опашки се отдалечиха назад в открито море. Когато се отдалечиха, аз изскочих от водата като коркова тапа, седнах в лодката и се добрах до брега. Вече не смея да се гмуркам…“

Подобни случаи на загадъчни морски явления вероятно могат да се изброят със стотици, дори хиляди. Много от тях може би са предизвикани от непознати морски видове или пък от секретни апарати на големите и мощни държави. И все пак дали всички те са лъжа, природни явления или секретни мисии? Не е ли възможно поне част от тези срещи да са съвсем истински, да доказват, че интелигентният живот е превзел и дълбините на океаните?

 

 

Източник: Hicomm.bg