От бедно момче до “крал на хотелиерите”

Как едно швейцарско момче извървяло дългия път до върха

Сезар Риц се родил през 1850 г. в малко швейцарско селце и бил тринадесетото дете на бедно фермерско семейство. Когато навършил дванадесет, родителите му го изпратили да чиракува при известен сомелиер, но само след година бил уволнен, тъй като работодателят му сметнал, че момчето е напълно неподходящо за хотелския и ресторантския бизнес. Сезар заминал да търси късмета си в Париж. В тамошните хотели работел като чистач, миел чинии, после станал келнер и така, докато натрупал достатъчно увереност и опит, за да кандидатства за работа в най-престижния парижки хотел- “Сплендид”. Работата му там като сервитьор му осигурила досег с най-богатите хора в света и по- степенно той се научил как да ги обслужва изискано, но без да бъде сервилен. След това работел в хотели във Виена, Сан Ремо, Ница и Люцерн и се издигнал до управител на хотел в Монако. Уменията му били високо ценени и много хотелиери му предлагали най-високи постове и търсели съветите му.

По време на престоя си в Люцерн Сезар се сближил с прочутия шеф-готвач Огюст Ескофие, който се славел из пяла Европа със специалитетите си. Двамата решили да отворят свой собствен хотел и успехът им бил толкова голям, че скоро във всяка голяма европейска столица имало хотел от веригата “Риц”. Качеството на обслужването било толкова високо, че Риц бил наречен от съвременниците си “крал на хотелиерите”…Нищо, че веднъж преди много години един сомелиер го бил уволнил с обяснението, че Сезар изобщо не бил за тази работа.

 

“Разочарованието и провалът са просто две стъпала към успеха”-Дейл Карнеги 

 

Източник: “Книга за мечтатели”, Инна Учкунова