Островът с гигантските каменни пари
Oстров Яп е част от Каролинските острови и един от четирите щата на Микронезия. Думата „микронезия“ има гръцки произход и в превод означава „свят на малките острови“. Културата на островите е много разнообразна. Микронезия има седем официални езика и много други често използвани. Всеки щат има собствена култура.
Съседните острови до Яп – Гуам, Палау и Чуук – са силно повлияни от европейската и американската култура, тъй като са били дълго време колонизирани. Те носят видими белези от Втората световна война. Гуам например остава американска територия с голяма военна база. В лагуната на Чуук има около 60 потопени отломки от кораби, резултат от унищожителната операция “Хейлстоун” през 1944.
Яп обаче като цяло избягва американските бомбардировки, след като японската окупация в началото на XX век приключва.
Крайбрежните води около островите приютяват впечатляващ подводен свят, който превръща Микронезия в идеално място за водолази. През зимните месеци (от декември до март) водите около остров Яп са често посещавани заради големите пасажи от риба манта-скат, позната още като морски дявол.
Така е бил открит за първи път и остров Яп – от гмуркачи, идващи да плуват със скатовете, които приемат присъствието им спокойно. През размножителния сезон женските правят пируети и се реят из водите, придружени от петнайсет и повече мъжки след себе си – незабравим спектакъл.
С пристигането си на остров Яп, дори и най-претенциозните и преситени туристи ще се изпълнят с възхщение. Единственият самолетен полет до микронезийския остров преминава над блатни треви, сини лагуни и гъста мрежа от мангрови дървета.
Тук посетителите могат да наблюдават една от последните островни култури в Тихия океан, която все още се съпротивлява на модерния Запад. Жени с голи гърди носят традиционни поли от трева. Мъжете и жените дъвчат бетел по цял ден. Този фин наркотик, повдига леко настроението, което за съжаление изчезва скоро след като дъвченето спре. Така че защо да спираш?
Истинското възхищение не идва от идиличните картини, нито от посрещането от местно момиче в традиционна пола от хибискус. То се проявява, когато за първи път се изправите очи в очи с гигантските им каменни пари.
В щата Яп са разпръснати около 6500 гигантски и малки каменни парѝ.
Всяко селo има своя банка с такива пари- тези, които са твърде тежки, за да бъдат местени, са наредени и се показват на площадките за танци. Уникалната каменна валута се използва на острова от няколко века, макар че никой не е съвсем сигурен кога точно се е зародила. Проблемът на остров Яп е, че той никога не е имал здрави и издръжливи камъни или ценни метали, от които да се правят монетите. Вместо това, опитните местни моряци, наемани основно от богати върховни вождове, са плавали до Палау на бамбукови салове и шхуни, за да превозят варовиковите камъни.
НЕДОСЕГАЕМОТО ПЛЕМЕ ОТ СЕВЕРЕН СЕНТИНЕЛ
На острова с гигантските каменни пари, вождовете са давали имена на някои камъни, като естествено най-често избирали своето собствено име, или това на роднини. Стойността им се определяла на база на още по-стара валута – седефени монети.
Камъните се оскъпяват допълнително с украси, рисунки, легенди за произхода му. В някои случаи камъните притежават надписи, разказващи за сражения отпреди повече от 200 години. Семействата почти не напускат родните си села, а старейшините предават на потомците си информация за всеки камък. Каменните пари се оценяват по размера им (варират от 7 см до 3.6 м диаметър), по сложността на украсата и дори според трудностите, свързани с придобиването на камъка.
Няколко дузини камъни са подредени по големина пред “пебея”, открита сграда в центъра на селото, където местните жители се събират, за да търгуват, да празнуват и понякога да учат децата.
Все още се правят нови каменни пари, за да се гарантира, че уменията на предишните поколения няма да бъдат забравени.
