Някои болести, предавани от животни на човек

Не всички заразни болести, които поразяват хората, са резултат от контакт с болен човек. Болестите, предавани от животни на човек и означавани като зоонози, преминават леко, но има и такива, които може да провокират сериозни последствия. За тях има строг ветеринарен контрол, защото и единичен случай е повод за тревога. Част от тези болести могат да се предават както от диви, така и от домашни животни – котки, кучета, птици, едър рогат добитък и др.

ЛАЙМСКА БОЛЕСТ

Лаймската болест е бактериално инфекциозно заболяване, което се причинява от един вид спирохета и се разпространява чрез ухапване от кърлеж. Лаймската болест спада към трансмисивните заболявания, чиито причинители се предават от кръвосмучещи насекоми и кърлежи.
Лаймската болест протича в няколко фази и може да причини увреждане на кожата, ставите, сърцето и нервната система на човека. Ранната фаза се развива винаги на мястото на ухапването от кърлежа и предизвиква образуването на характерен, разширяващ се червен кръг в кожата.

Естествен “резервоар” на инфекцията са някои гризачи, елени, кучета, коне, крави, котки и др. Кърлежите се заразяват със спирохетата при смучене на кръв от заразено животно и могат отново чрез ухапване да пренесат инфекцията в човека. Болните животни не са опасни за хората. Те обаче разнасят заразени кърлежи.

Болният не е заразоопасен за околните. Лаймската болест засяга хора от двата пола във всяка възраст. Тези, които прекарват повече време в гористи и тревисти местности са изложени на по-висок риск от ухапване от кърлеж (животновъди, горски работници, туристи и т.н.). Възможността за заразяване е по-висока през лятото и есента, когато кърлежите са най-активни.

БРУЦЕЛОЗА

Заболяването се причинява от различни видове бактерии, принадлежащи към род Brucella – B. abortus, B. melitensis, B. suis и B. canis. Има и други видове, но те не са болестотворни за човека.

Заразяването става предимно при работа с домашни животни, както и чрез консумация на заразено мляко и месо. Бактериите на тази болест се срещат и в елени, лосове, диви прасета, кучета.

Основен резервоар са домашните животни – говеда, свине, овце и кози – при които бактериите причиняват аборти и безплодие. За това и боледуват предимно хора, които работят с тях – ветеринарни лекари, овчари, доячи, месари и др. Заболяването не се предава от човек на човек.

Бактериите се отделят с млякото, урината и околоплодната течност на животните, откриват се още в кръвта и всички техни тъкани. Заболеваемостта при хората е свързана най-често с периода на раждане на домашните животни. Тогава човекът попада в контакт с плацента, кръв, околоплодна течност.

При недобро почистване на помещенията на животните, техните секрети се изпаряват, а бруцелите се разпрашават и може да бъдат вдишани.

Симптомите включват треска, умора, главоболие, депресия, оток на тестисите и артрит. За съжаление лечението отнема много време, но вероятността за възстановяване е изключително голяма.

БЯС

Това заболяване при човека се предизвиква от вирус, който се пренася чрез слюнката на животни, болни от бяс. Вирусът попада у човека при ухапване или одраскване от болно животно. Не е възможно навлизане на инфекцията през здрава кожа. Преносители на вируса са някои домашни, но най-вече диви животни – лисица, вълк, язовец, куче, сърна, котка, кате­ричка, прилеп и др. Най-опасни са ухапванията по главата и врата на човека.

Ако човек се зарази, тогава се изисква карантина за предотвратяване на разпространението на вируса. При ухапване от животно, съмнително за бяс, пациентът незабавно трябва да бъде изпратен в инфекциозно отделение или клиника, защото оздравява­не на болен, с разгърнати симптоми на бяс, е възможно само в изключително ред­ки случаи! Без такива мерки е невъзможно да се излекува болестта и с нейното развитие рискът от смърт се увеличава.

ЗАПАДНОНИЛСКА ТРЕСКА

Причинителят – вирус „Западен Нил“ е РНК вирус, част от семейството на флавивирусите. За първи път е изолиран през 1937 г. от кръвта на болна жена с температура, живееща в провинция Западен Нил в Уганда.

Резервоарите на вируса в природата са диви птици и животни. Хората се заразяват основно при ухапване от комар (предимно комари Culex), но е възможно възникване на инфекция и при органна трансплантация и чрез преливане на кръв.

При около 20% заболяването протича с грипоподобни симптоми – ниска температура, възпалено гърло, главоболие, болки в тялото, отпадналост, липса на апетит, коремни болки и  диария. Тежките случаи са рядкост и засягат централната нервна система – менингит или енцефалит.

САЛМОНЕЛОЗА

Салмонелозата е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от бактериите салмонела. Най-честата причина за заболяването e неправилното съхранение и обработка на хранителните продукти, при консумацията на заразени храни, предимно от животински произход – месо, птици, риба, яйца, мляко и млечни продукти. Общите басейни, незащитените водоеми също могат да станат източник на заразяване с тези микроорганизми. Поради устойчивостта им те могат да бъдат пренесени чрез контактни предмети, прибори, съдове и др. Заразяването със салмонела става и при контакт с болен, селскостопански животни или домашни любимци, носители на инфекцията.
Симптоми на заболяването са температура, главоболие, отпадналост. Салмонелата бързо достига до лигавицата на тънките черва. Там се отделят токсини, които причиняват диария, болки в корема и интоксикация на организма.

ФЕЛИНОЗА

Тази болест е по-известна като болест на котешкото одраскване, защото заразяването става чрез одраскване или ухапване от болна котка. В повечето случаи болестта преминава в лека форма с кратък период на повишена температура и подути лимфни възли. По-тежко фелинозата засяга хора с отслабен имунитет или преболедували друго заболяване. Опасното тук е, че при котките, носители на болестотворните бактерии, няма симптоми, а се смята, че поне 40 % от тях са носители на болестта в определен момент от живота си.

ПСИТАКОЗА

Пситакозата я наричат папагалска болест. Тя  се развива след контакт с болен папагал, най-често след вдишване на праха от  екскрементите на птичето. Чрез отделителната си система папагалът разпространява бактериите, причинители на болестта. Освен папагалите, преносители са и други птици – гълъби, пуйки, патици. Продължителността на болестния период при хората е около десетина дни с типични за бактериална инфекция симптоми, като висока температура, кашлица, стомашно неразположение.