Недосегаемото племе от Северен Сентинел
Северен Сентинел-разположеният сред корали остров е абсолютно забранен за посещения от чужденци. Тук живее едно от най-изолираните общества на ловци-събирачи, известни като сентинелци. Северен Сентинел е част от Андамнаските и Никобарските острови, архипелаг, който попада под администрацията на Индия и се намира между южния край на Индия и западното крайбрежие на Мианмар.
Никой не знае със сигурност от кога сентинелците живеят там, но според някои проучвания племето вероятно е мигрирало от Африка преди десетки хиляди години.
Подобно на други неконтактни и изолирани племена по света, най-вече в амазонските тропически гори, се смята, че сентинелците са силно застрашени от заразните болести, донасяни от чужденците, срещу които те имат малка или никакава имунна защита.
Сентинелците са пъргави стрелци, които имат страховита репутация на самоотвержени защитници на земите си. Смята се, че са не повече от стотина и че са единствените обитатели на обраслия с гори остров. Повечето от предишните опити на хората да се свържат с тях са били посрещани с дъжд от копия и стрели.
Режисьор на документалния филм на National Geographic за Андаманските острови е бил ранен от копие, хвърлено по него, докато заснемал сентинелците от лодка през 1974 г.
Тази жестока репутация е била подсилена през 2006 г., когато двама заспали в лодката си рибари били убити от племето, след като течението отнесло сала им до брега.
Уникалното положение на сентинелците като единственото неконтактно племе в света, обитаващо свой остров, ги прави „изключително уязвими“, на болести, пренасяни от вън, казва специалистът Соуфи Григ. „Това е основната причина поради, която трябва да уважаваме правото им да останат неконтактни“, допълва тя. „Те ясно са показали, че не искат да имат допир с външния свят.“
През 1960-те, 70-те и 80-те, индийските власти полагали активни усилия да „умиротворят“ аборигенските племена на Андаманските острови, в това число и сентинелците. Така наречените експедиции за „оставяне на подаръци“ стигали до брега и за местните били оставяни кокосови орехи, банани и пластмасови играчки. През 1991 г. тези експедиции постигнали някакъв успех, защото тогава няколко сентинелци излезли на брега невъоръжени и поздравили приносителите на даровете.
Тези усилия са били сходни с идеята на експедициите предприемани през XX век в Амазония. Там бразилски скаути, както и американски мисионери, използвали примамката на индустриалните стоки и домашната реколта, за да спечелят неконтактните племена на ловци – събирачи, обитаващи джунглата.
Всъщност из целия Амазонски басейн заплахите за безопасността на между 50 и 100 изолирани племена или такива „без външен контакт“ – може би общо около 5000 души – се увеличават. Тези групи представляват по-голямата част от последните останали изолирани племена в света.
Броят им може да изглежда малък, но защитниците на правата на коренните народи твърдят, че залогът е много по-голям – съхраняването на последните следи от един начин на живот, който е изчезнал почти напълно от цялата планета и който е успял да оцелее встрани от нашата индустриална икономика. Защото, когато един етнос или човешка група изчезне, самото човечество обеднява.
Източник: National Georgraphic
