Навършват се 79 години от рождението на Людмила Живкова
Людмила Живкова (1942 – 1981), наричана още „бялата птица на българската култура“,а в чуждестранната преса: „принцесата на българския комунизъм“ е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), дъщеря на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и Мара Малеева, отговорна за културната политика на тоталитарния режим от края на 70-те години до смъртта си.Тя е родена на 26 юли през 1942 г. в село Говедарци, Людмила Живкова си отива от този свят на 21 юли 1981 г.
40 години по-късно ни напусна и поредният от династията Живкови, брат ѝ – Владимир Живков, само преди дни.
Политическа кариера
След смъртта на Мара Малеева, която се противопоставя на издигането на децата си на политически постове, Людмила Живкова прави бърза кариера в партийната и държавна йерархия.
Първо, още през 1971 година, тя е назначена за първи заместник-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. Това става, по думите на баща ѝ, след като заедно с „млад кибернетик“ била разработила компютърна система за управление на дейността на това ведомство.
През 1972 година Живкова е преназначена за заместник-председател на оглавявания от Павел Матев Комитет за изкуство и култура, през следващата година става негов първи заместник-председател (1973 – 1975), а през 1975 година замества Матев като председател на Комитета с ранг на министър. През 1976 година става член на Централния комитет, а през 1979 година – и на Политбюро. След влизането ѝ в Централния комитет оглавява създадена специално за нея Комисия за наука, култура и образование, която получава широки правомощия.
Междувременно през 1974 година Живкова се хабилитира, а през 1975 година става председател на Съвета на председателите на творческите съюзи.
На 12 ноември 1973 година Живкова претърпява тежка автомобилна катастрофа на път за летището, където трябва да изпрати Тодор Живков, заминаващ на посещение в Полша. След престой в болницата „Пирогов“ лечението ѝ продължава дълго време в домашни условия. Макар че се възстановява и се връща на работа, инцидентът оказва трайно влияние върху здравословното и психическото ѝ състояние. По думите на личния ѝ охранител Димитър Мурджев, по това време тя започва постоянно да търси „билкари и самозвани лечители“ и отказва всякаква медицинска намеса. Установява връзки със семейство Рьорих, които проповядват Агни йога. Известно е това, че често се е допитвала до Ванга, по чието предписание също така е пиела билки.
Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 г. във вилата си в „Бояна“. Медицинската експертиза тогава е категорична – мозъчен кръвоизлив. Сред народа обаче веднага тръгват слухове, че тя „не била добре с главата“ още след катастрофата през 1973-та; че някакъв махатма в Индия – руски шпионин, е сложил „нещо“ смъртоносно в тюрбана ѝ; че са я отровили, защото пречи на отношенията ни със Съветския съюз, и прочее догадки. А фактите остават скрити зад партийната „желязна завеса“. Всъщност и до днес.
