Мухите водолази от езерото Моно

Мухите водолази от езерото Моно. Как да останете сухи в т.нар. от един учен “най-мократа вода в света”? Ако сте мухата от ез. Моно, изобилното окосмяване ще ви помогне. Разположено източно от парка „Йосемити” в Калифорния, ез. Моно е дом на Ephydra hians – муха, която се е адаптирала към алкалния състав на водата в тази негостоприемна среда. Биологът Флорис ван Бройгел искал да разбере как е станало това.

Власинките, покриващи телата на обикновените мухи, отблъскват влагата от дъжда. Но Ван Бройгел открил, че повечето не могат да останат сухи в изключително солената вода на езерото Моно. Високата концентрация на натриев карбонат – вид сол с молекули, които лесно се свързват с повърхностите, прави водата в езерото още “по-мокра”, както казва той. За мухата от ез. Моно това не е проблем. Тя може да се гмурка право към дъното, за да се храни с водорасли и да снася яйцата си, обгърната от въздушно мехурче, което действа като водолазен костюм и външен бял дроб.

Тайната на успеха им е, че са значително по-космати от други мухи – власинките са по-дълги, по-гъсти и обвити в защитен восък. По апаратите им за хранене и снасяне на яйца няма власинки, което ги оставя извън въздушното мехурче и така могат да се използват под водата.

Тези адаптации са дали на вида достъп до източници на храна и места за размножаване, недостижими за други същества. Мухите са също така интегрална част от по-голямата екосистема на езерото, като осигуряват източник на храна за над 2 млн. птици годишно, които спират тук по време на миграциите си.

Защо някои птици украсяват гнездата си с пластмаса

 

Мухите водолази от езерото Моно