Мистериозната легенда за зелените дечица от Улпит

Мистериозната легенда за зелените дечица от Улпит. Легендата за Зелените деца от Улпит е записана в латински ръкопис, който се намира в Харлейанската колекция на Британския музей, чийто автор е английският хронист от XII век Уилям от Нюборг. В ръкописа са описани предполагаеми събития от времето на крал Стивън (1135 – 1154) в английското село Улпит.

Според Уилям от Нюборг двете деца били изпратени от баща си да пасат стадото, но докато седели на една поляна, пред тях изненадващо се появила огромна светеща сфера, издаваща особен шум, във вътрешността на която се появило особено завихряне, което ги всмукало. Те се озовали сред абсолютна тъмнина. Малко по-късно били намерени от селяните. На външен вид приличали на хора, но били със зелен цвят на кожата.

Записано е, че местните жители, трудещи се на полето, неочаквано забелязали две непознати малки деца – момче и момиче. Появили се от яма в земята, изкопана за лов на вълци.

Говорели неразбираем език за местното население, а речта им била напълно неразбираема и в нея преобладавали свистящи и съскащи звуци, които издавали с пронизителни и силни гласове. Въпреки ясни признаци на глад, отказвали да се хранят с предложената им храна. Селяните решили да  ги отведат при местния земевладелец Ричард Кейн. Първоначално не искали да ядат нищо, освен фасул.

Постепенно обаче се научили да консумират по-разнообразна храна, а зеленият цвят на кожата им, с течение на времето, избледнял, докато накрая станали напълно нормални. На развален английски децата обяснили, че са дошли през тунел и идвали от място, където светлината е много слаба и че родният им дом е особено място с оскъдна светлина. По думите им те идвали от Земята на Свети Мартин, над която цари вечен сумрак, гъсти облаци мъгла се стелят над земята, а всичките ѝ жители са християни и зелени на цвят.

Няколко месеца по -късно момченцето починало.  Сестра му прекарала целия си живот в Кингс Лин, графство Норфолк, където се омъжила и останала да живее до смъртта си.

Съвременни обяснения

Някои съвременни изследователи на историята за зелените деца считат, че не е изключено братът и сестрата да са бегълци от някоя медна мина, където през средните векове се използвал и детски труд. Постоянният контакт с медния прах била причината косата и кожата им да добият зелен цвят, а историите за светещата сфера и земята, от която идват, не са нищо повече от детски измислици, чрез които да осуетят възможното си връщане в мината. Това обаче не може да обясни първоначалната им непоносимост към нормална храна.

Мистериозният камък на езерото Уинипесоки

Пол Харис предлага теория, според която децата са от село Свети Мартин, разположено на брега на река Ларк, недалеч от Улпит. Техните родители умрели от чума и настойникът им – някой си граф Норфолк – решил да си присвои наследството им, като за целта сложил в храната им арсеник, за който е известно, че предизвиква позеленяване на кожата. Децата като по чудо оцеляват, а по-късно били отведени и изоставени в гората, където кожата им добила характерния си цвят.

Това е така, тъй като системното недохранване може да причини хлороза – вид младежко малокръвие, причиняващо позеленяване на кожния епидермис. Тази теория обаче не обяснява странния и неразбираем език, на който говорели първоначално.

Не липсват и скептици, които считат, че подобни деца никога не са съществували, а историята е плод на богатото въображение на някой английски разказвач.

Мистериозната легенда за зелените дечица от Улпит