Какво да правим, когато обонянието ни е нарушено?
Аносмията, т.е. пълната загуба на способността за усещане на миризми, е един от най-характерните симптоми на СОVID-19. Но обонянието може да си направи с човека и други неприятни шеги. Паросмията е една от тях. Паросмията е изкривено възприятие на миризмите. Например, около вас цъфтят рози, а вие подушвате миризма на изгоряла гума. Или околните се наслаждават на аромата на барбекю, а Вие сте сигурни, че наблизо има мърша. Но се случва и обратното: хората с паросмия имат късмет, те са преследвани от приятни миризми дори в изоставена градска тоалетна. Понякога паросмията е бъркана с друго състояние-фантосмия, т. е. обонятелни халюцинации. Но това са принципно различни неща. Ако при фантосмия мозъкът си измисля несъществуваща (фантомна) миризма, то при паросмия е налице изкривяване на реално съществуваща миризма. Мозъкът по някакви причини не може да обработи правилно информацията, която постъпва от обонятелните рецептори, уловили молекулите на миришещото вещество.
Обикновено паросмията е следствие от неотдавна прекарана тежка респираторна инфекция. Предполага се, че някои вируси или бактерии увреждат обонятелните неврони, които се намират вътре в носната лигавица. Задачата на тези неврони е да разпознават молекулите на ароматните вещества и да съобщават за находката в мозъка. Но поради увреждания, предизвикани от вируси или бактерии, тези нервни клетки в началото могат напълно да откажат (така възниква аносмията), а после, възстановявайки се, започват да работят некоректно. В резултат, улавяйки нещо миришещо, обонятелните неврони съобщават в мозъка за съвършено друга миризма. Паросмията в такъв случай е добър сигнал: тя свидетелства, че организмът се възстановява след болестта.
Паросмията може да се появи поради няколко причини:
Черепно-мозъчни травми
При травма могат да пострадат отделите в мозъка, които отговарят за разпознаване на миризмите. По-често това води до загуба на обонянието, но понякога човек се сблъсква с натрапчиви обонятелни изкривявания.
Пушене или вдишване на някои химически вещества
Някои химически вещества също могат да накарат обонятелните неврони да се “побъркат” и да започнат да изпращат в мозъка лъжлива информация за околните аромати. В такава роля могат да се изявят градският смог и отработените автомобилни газове.
Някои неврологични нарушения
Загубата или изкривяването на обонянието могат да бъдат ранни симптоми на “Алцхаймер” и “Паркинсон”. А така също могат да говорят за други видове деменция и състояния, при които се наблюдава постепенно разрушаване на мозъчните клетки.
Странични ефекти от лечение на рак
Паросмия понякога предизвикват лъче- и химиотерапията.
Тумори
Доброкачествени и злокачествени тумори в носната кухина и обонятелните луковици, а така също в определена област на мозъчната кора са още една възможна причина за паросмия, макар и рядко срещана. Много по-често новообразуванията в тези области предизвикват фантосмия. Сама по себе си, паросмията не е самостоятелно заболяване, а симптом на някакво нарушение в обработката и предаването на обонятелните сигнали. Противните миризми, с които изведнъж се изпълва светът, също не могат да навредят, но могат да нанесат косвена щета.
Какво е нужно да направим?
Ето защо е желателно човек да се избави от паросмията колкото е възможно по-скоро. В началото е нужна консултация с терапевт или невропатолог. Важно е да се изяснят причините, поради които всичко наоколо е започнало да “вони”, и да се изключат най-опасните диагнози или да се започне лечение. За съжаление, еднозначен и ефективен метод за избавяне от паросмията няма. Но лекарят е в състояние да предложи варианти на терапия, които, може би, ще сработят. Например, ако паросмията е предизвикана от фактори на околната среда или начина на живот: вдишване на замърсен въздух, пушене, прием на лекарства – докторът ще подскаже кой е най-добрият начин за избавяне от тези провокатори. Паросмията, която е възникнала след респираторни инфекции, минава сама в продължение на максимум 2-3 години. Така че е нужно само да се изчака. Но ако нищо не помага, лекарят може да препоръча използване на “щипка за нос”, за да не проникват миризливите молекули в носа и да не предизвикват неприятни усещания. Тя се използва само по време на пристъп на паросмия. Необходимо е също да се избягват местата и ястията с ярко изразени миризми. Има данни, че паросмията се усилва при вдишване на аромат на печена храна, особено месо, лук, чесън, яйца, кафе и шоколад. Ако изкривяването на миризмите пречи на нормалното хранене, специалистите препоръчват да се мине на храна с неутрален вкус и аромат: ориз, натурално кисело мляко, тостове, задушени зеленчуци и протеинови коктейли, които са без овкусители.
Източник: Медицински вестник “Лечител”
