Историята на обувките с висок ток

Историята на обувките с висок ток. Токчетата са женският символ. Има ли жена, която да няма поне един чифт елегантни черни обувки на изкусително висок ток, които да придават още по-голяма женственост на дамската фигура? Едва ли! Дори и да е било отдавна, всяка една от нас е имала удоволствието и понякога неудобството да носи обувки на висок ток. Няма как да се отрече влиянието на едни толкова изискани секси обувки. В нашето съвремие те са се превърнали в синоним на елегантност. Но дали винаги са изглеждали така тези стилни обувки?
Произход
Най-ранният известен пример за високи токчета идва от древен Иран през 10-ти век н.е. По това време Иран е известен като Персия . Персийските войници са първите, които се ползват от привилегията да носят тези произведения на модата. Персите били отлични конници и кавалерията съставлявала важна част от персийската армия. Конните войници се налагало да се надигат от седлата си при прицелване с лък и това било идеалното средство, което ги улеснявало в битката. Ето защо и днес каубойските ботуши за езда имат блоков ток.
До 12-ти век н.е. високите токчета са си проправили път до Индия. Може би те са по-сходни с платформи, отколкото с класическите обувки на токчета . Интересно е, че от индийците идват най-ранните сведения за жени, носещи архаичния модел на елегантните дамски украшения.
Пътят към Европа
Персийската империя има доста силни търговски връзки с европейски страни и империи. Вероятно идеята за обувки с висок ток е дошла по конкретни търговски канали. Във всеки случай, до 1400-те години жените в Европа, и по-специално Испания и Венеция, носели обувки с висока платформа, наречени „chopines”. Първоначално самият ток е модел „сабо”, поставен върху класическа обувка, за да я повдига над замърсената земна повърхност по средновековните улици. Отново тук целта е практичност, а не естетика.
Въпреки това те се превръщат в модна сензация, особено във Венеция. Куртизанки и благороднички започват да носят шопени с все по-голяма дължина, което им осигурява доста колеблива походка. Венецианското правителство обаче приема закон , който ограничава височината на чопините до 3 инча, но повечето представителки на нежния пол го пренебрегват. Това може да се определи като първия закон, отнасящ се до токчетата въобще.
До 17-ти век обувките с висок ток придобиват форма, която е по-близка до днешните токчета. Пръстите на краката са по-ниско до земята, но петата е повдигната от малък блок. Първоначално този луксозен модел обувки е предназначен за мъже. Обувките на висок ток от 17-ти век са статусен символ. Само мъже, които разполагат с много пари, могат да си ги позволят. И само мъжете, които не трябва да работят, могат да ги носят на практично ниво.
Френският крал Луи XIV има слабост към обувките на висок ток и започва да ги разглежда като символ на властта. Колкото по-високо е петата, толкова по-властен е собственикът.
Крал Луи XIV толкова обичал обувките с токчета, че си поръчал много чифтове, специално изработени за него. Използвани са различни материали, включително сатен и кадифе. Той имал предпочитания за червен или кралско-син цвят, за да подчертае допълнително техния лукс.
С времето високите обувки се разпространяват и сред обикновените хора, заради стремежа им да подражават на краля. Това довежда до правила, приети за височината на тока въз основа на социалните класове. Само на кралските особи е позволено да носят най-високите токчета от 2 ½ инча.
Революция
С настъпването на 18-ти век нещата започват да се променят. Обикновените жени започват да се доближават до иновацията. Естествено, след като жените също започват да носят високи токчета, трябва да има известна разлика между мъжките и дамските модели. Дамските токчета били по-тънки, което ги правило по -неудобни за носене. Мъжете спират да носят високи обувки в периода между епохата на Рененсанса и Просвещението. Втората епоха носи с настъпването си убеждения, че мъжете са рационални същества, противоположни на ирационалността на жените.
Тази промяна спрямо пола не е най-драстичната, която се наблюдава в това време. Основната новост се отразява към края на 18 век, когато Френската революция предизвиква невероятни сътресения. Високите токчета, макар че се носят както от благородството, така и от обикновените хора, отдавна се свързвали с власт и гордост. Когато започнала революцията, никой вече не искал да се свързва с кралските особи, от страх да не изгуби главата си. В други страни като Великобритания и Америка високите токчета и други козметични продукти били забранени. Жените, които били хващани да носят токчета, били третирани със същото наказание като вещиците- били изгаряни на клада.
„Възраждането” на високите обувки
През втората половина на 19-ти век високите токчета се завръщат.
Първоначално те се появяват отново на около 2 инча височина. С напредването на века все повече и повече дизайни на токчета са патентовани и се превръщат в основен елемент на луксозната мода.
Създаването на шевната машина означава, че горната част вече можело да бъде добре прилепнала към подметките на обувките с токчета. Нежно извитата подметка представяла женствеността и изтънчеността на жената и така за първи път в историята, токчетата вече не се смятали само са за мъжка прищявка.
Сексапилът продава
През първата половина на 20-ти век две кървави световни войни поглъщат по-голямата част от Европа и западния свят. Производителите на такъв тип обувки подлежали на ограничения. Материали като коприна, гума и кожа вече не били налични, така че за подметки се използвали по-евтини продукти като корк или дърво. Въпреки трудностите, пред които били изправени производителите в производствените линии, обувките на висок ток не спирали да бъдат търсени.
По това време жените носели токчета, за да подчертаят телата си. Повдигнатите пети обикновено правят краката да изглеждат по-дълги, мускулите по-тонизирани и помагат за повдигане на дупето. Появата и разпространението на филми и фотография създавали образи на секси жени с високи токчета по целия свят.
Такива образи като Мерилин Монро и Одри Хепбърн помагат в убеждаването на жените, че високите обувки са най-бързият път към сърцето на мъжа.
И така до наши дни…
Що се отнася до съвременните обувки, жените имат по-голям избор от всякога. Дизайнери като Маноло Бланик създават модерни, екстравагантни, бляскави обувки, с различни форми на тока. Високият ток се е слял и с други стилове на обувки; обувки на платформа, сандали на ток и ботуши на висок ток са си проправили път към женския гардероб.
Източници: Love happens mag
Автор: Ралица Атанасова
# Историята на обувките с висок ток