Най-зловещият остров на Карибите

Има едно кътче на земята, което на пръв поглед изглежда като рай – тропически гори, изобилна зеленина, слънчеви плажове и пенливи води. Но на  това райско място, в продължение на близо 100 ужасни години, десетки хиляди мъже загиват по бреговете му. Това е било мястото на една от най-бруталните наказателни колонии в света.

От 1852 до 1953 г. Дяволският остров, който всъщност обхваща три острова край бреговете на Френска Гвиана, е настанявал френски затворници.

Престъпленията им са различни и варират от обиждане на Наполеон III до убийство. Но някои, като френския офицер Алфред Драйфус, са напълно невинни.

Преди да стане наказателна колония, Дяволският остров се е разглеждал като място за спасение – буквално. През 1760 г. френските заселници, застрашени от жълта треска, са потърсили убежище на триото острови, намиращи на осем мили от брега на Френска Гвиана. Кръстили островите Кралският (Ile Royale) в чест на техния крал, Ил Сен Жозеф (Ile St. Joseph) в чест на светец, и Дяволският (Ile du Diable) заради водите, пълни с акули и стръмните брегове. Нарекли малкия архипелаг Iles du Salut (Островите на спасението).

Сто години по-късно Наполеон III намира ново приложение на архипелага. След преврата през 1851 г., кораби, пълни със затворници, отплават към Френска Гвиана – и наказателната колония на Дяволския остров. Там се озовават основно негови противници,  които изпраща с еднопосочен билет. В групата са и 239 републиканци, съпротивляващи се на властта му.

Преди да пристигнат на Дяволския остров, затворниците първо трябвало да преживеят тежкото пътуване. Не всички са успявали. Мъжете бивали заключени заедно в клетки  и често избухвали битки, при които един или повече загивали. Корабните служители  използвали пара и сяра, за  да наказват всеки, който не изпълни заповедите им.

При пристигането си, разделяли затворниците в различни категории и ги изпращали в различни затвори. Някои са разпределяни в Сен Лоран, за да работят като дървосекачи, а „по -лошите“ са били изпращани на Дяволския остров. Малцина  успяват да се  справят с тежките условия. Около 40%  дори не успяват да оцелеят през първата година, поради тежките условия,  разпространяващи се болести и липсата на храна. Сякаш това не е достатъчно, ами са принудени да понасят жестокото отношение от своите пазачи. Разположени в малки, тъмни килии, на тях им е било забранено да говорят, пушат, четат или дори да седят преди да настъпи нощта. Пазачите патрулирали по таван, подобен на решетка, за да могат да гледат надолу в килиите. Те носели чехли, така че затворниците да не ги чуват, когато идват.

От десетките хиляди мъже, служили на Дяволския остров, се откроява един: Алфред Драйфус.

През 1894 г. френското правителство осъжда Драйфус, млад военен офицер, за държавна измяна. Прекарва около четири дълги години на Дяволския остров и преминава през ада, като никой не му спестява мъчения, унижения и допълнителни наказания. Драйфус спи с окови на краката, докато е закован на леглото си, има отделна килия и още по-лошото е, че няма право да говори с никого. Скоро французите разбират в какво състояние е, и след като писмата му се появяват в медиите, посоката на делото и присъдата се променят много бързо.

Друг от най -известните затворници на Дяволския остров е Анри Шариер. Той започва да крои планове за бягството си веднага щом пристига. Три години след присъдата си прави първия си опит. Успява да напусне острова, но френските власти бързо го настигат и го осъждат на още две години.

Без да се притеснява, Шариер се опитва да избяга още седем пъти. Други може да са се отказали, но не и той. Осмият опит се увенчава с успех, като Анри напуска със сал от кокосови орехи.

Шариер се придвижва във водите, гъмжащи от акули, до Венецуела. Там той се установява, създава семейство и написва историята си, озаглавена „Папион“ , (неговото гангстерско име)за времето си на Дяволския остров.

Френското правителство официално помилва Шариер през 1970 г., а по -късно Холивуд превръща книгата му в едноименния филм от 1973 г. със Стив Маккуин и Дъстин Хофман.

Със започването на Втората Световна война идва и времето за затваряне на затвора, защото така или иначе няма кой да се грижи за затворниците. Останалите са принудени да оцеляват като едва през 1953 г. ще бъдат ескортирани обратно до Франция, поне тези, които искат да се приберат.

Според изчисленията, около 80 000 души са били  изпратени, но никой не е водил точни записки, за да се знае колко точно са починали. Пазачите хвърлят труповете във водата и акулите никога не напускат своето обитание, което е повече от прекрасно за тях.

Днес ослепителното слънце над Дяволския остров затъмнява ужасите, които са се случвали, но не може да ги изтрие напълно. Посетителите на Île Royale, Île St Joseph и Île du Diable ще открият руините на затвора в джунглата.