Доброто не познава граници
Ще Ви запозная с едно момиче, на пръв поглед обикновено, но с изключително огромно сърце. Родена е и израснала в Сливен, но житейският й път я отвежда да живее и учи в Дания. Тя е Христина Бъчварова – примерът за добрия човек, който все още съществува в днешно време. Едно крехко 18-годишно момиче,което помага на хора и животни с трудностите в живота. Доброто й сърце я отвежда чак до Африка, където става доброволец.
Здравейте, кажете ни как се роди идеята да станете доброволец?
Кандидатствах медицина в Англия и там изискваха да имаш някакъв опит с хора. Първоначално исках да се включа в медицински проект в град Мангочи, като там щяхме да асистираме в болницата. За да се включиш в този проект, трябва да си квалифициран лекар, а аз нямах нужните данни и не ме допуснаха. Така се включих в „Naturally Africa” – проект за доброволци, които помагат на хора в Африка. Има много различни проекти, като аз се включих да помагам на малки деца в държавата Малави.
Защо избрахте Африка?
В началото не бях сигурна дали искам да отида в Африка. Нямам точна идея как се реших да замина. Всичко се случи спонтанно и много бързо. Предварително не бях планирала нищо. Заминах с две мои съученички от Дания, също запалени по медицината.
Какво Ви направи най-силно впечатление за живота там?
Свързвам Африка с бедността, но въпреки това очаквах нормален стандарт на живот. Моите очаквания се сринаха. Мислех си, че всичко е мит за хората, които живеят в племена, и вървят по много километри на ден. В селото, в което доброволствах, няма улици, само прашни пътеки.
Къщите там са като колиби, направени от глина. Покривите са от слама. Изключение правят няколко къщи, които са изградени от тухли. В двора на тези къщички се намират още по-малки колибки. Това са техните кухни. Там няма електричество и течаща вода. Те нямат съдове за готвене като нашите, а използват глинени.Затоплянето на храната става чрез въглища.
Аз влязох в една от тези колиби и настръхнах. В къщата беше много мизерно, няма прозорци и цари пълен мрак. Там живее една майка с двете си деца. В колибката имаше две легла, без матраци, изработени от пръчки и слама. Тези хора нямат гардероб, а и нямат дрехи, които биха прибрали в него. Майката има една пола, няколко тениски и една кърпа. Всички деца са облечени от дарения. В селото може да се видят деца с хелоунски костюми и такива, които са облечени като анимационни герои. В Нкопе няма продажба на дрехи и обувки, всичко се придобива чрез различни дарения. Семействата се изхранват предимно чрез риболов и отглеждане на царевица. Хранителни магазини липсват, имат малки бараки с основните неща, като най-голямо впечатление ми направи, че продават сода… вместо вода.
Какви са хората в тази далечна дестинация?
Хората са изключително приветливи и са свикнали с доброволците. Срещнах изключително лъчезарни и усмихнати лица.Не се чувствах застрашена. Всеки един човек е любезен и е готов да ти помогне. Честни хора са.
В какво се състоеше Вашата доброволческа дейност?
Моята сутрин започваше рано. От 8 до 10.30 ходихме в три различни училища. Всеки ден учихме децата на различни неща. Помагахме на малките деца, които са от 2 до 5-годишна възраст. Учихме ги на основни неща, като азбуката, дните от седмицата, месеците, числата, думи на английски, дори и на математика. Също така рисувахме с тях, танцувахме и играехме на игри. Опитвахме се да ги научим на най-важното нещо – хигиенните навици, но не успяхме. Там нямат достъп до течаща вода. Имат едно езеро, от което се снабдяват с вода, която не е чиста. Запознахме ги с различните болести като малария и ХИВ, които се разпространяват там. Всеки ден четохме по една различна книжка и след това им задавахме въпроси, свързани с нея.
Бихте ли се върнали отново в Африка?
Категорично да, но заради децата. Децата излъчват изключителна добронамереност и обич. Всяко едно от тях се бори да ти хване ръката. Имаше деца, които ми станаха много любими. Искам да ги видя един ден, да разбера какво е станало с тях. Дали са продължили да учат, дали са в университет. Всичко е много тъжно, като знам аз какъв живот имам. Има деца, които няма да оцелеят, защото има висока смъртност по тези места.
С какви чувства се прибрахте в Дания?
Като цяло с позитивни чувства. Не искам да мисля за негативните, защото видях какво всъщност е борба за живот. Много е тъжно всеки път, когато разказвам и показвам снимки от живота в Нкопе . Ние хвърляме пари на вятъра, а тези пари могат да променят живота на стотици хора. Чувствам се незначителна всеки път, когато се оплаквам за дреболийки. Нашите проблеми са нищо!
Какъв съвет ще дадете на младите хора?
Със сигурност всеки трябва да пробва доброволческата дейност, без значение дали ще пътува до далечна дестинация като Африка или в техния град. Важното е да помогнеш на някого в нужда. Хората не трябва да се страхуват да бъдат добри и да оставят следа. Младите имат достатъчно свободно време, което губят в смартфоните. Те трябва да оползотворят това време, а доброволчеството е правилният начин.
Прочетете още актуални новини в нашите рубрики: топ новини, новините днес, политика, здравословно, мистика. Последвайте ни във Facebook.
Снимки: Личен архив
Автор: Р. Петрова
