Големите имена във фризьорското изкуство

През 1600 година след Христа се ражда думата фризьор, а фризьорското майсторство, освен за магично изкуство, е признато и за професия.

Изкуството да  поддържаш косата красива и да създаваш забележителни прически за първи път се появява в древните цивилизации и обгърнатите с тайнственост държави, континенти и острови като Египет, Гърция, Азия и Хаваи.

През този период ( 1600 година след Христа)  фризьорите извършвали и някой медицински и зъболекарски услуги. По време индустриалната революция Марсел Грато (Marcel Grateau) създава първия уред за къдрене, като техниката и до днес носи неговото име (от английски и френски marcel – къдрене на маша). Той е и фризьорът популяризирал така актуалните ретро къдрици. По-късно Александре Годфуа измисля сешоара, а в Париж е открита първата професионална академия за фризьори. С настъпването на Великата Депресия, през 30-те години на миналия век, много фризьорски салони затварят врати, а част от козметичните компании, създаващи професионални продукти за коса, започват производство на бои за домашна употреба. Въпреки разрастването на този пазар и до днес фризьорите са специалистите, които познават в детайли структурата на косъма, различните типове коса и могат да постигнат мечтания цвят и форма без да й навредят.

Историята на модата при прическите може да се проследи и при различните императори. Малко известен е фактът, че прически са правени и на брадите на високо поставените служители или на такива, които са с висок обществен ранг.

От времето на Римската империя до Средновековието, повечето жени са оставяли косата си толкова дълга, колкото тя естествено е можела да расте.

Постепенно започва и третирането на косите с химични материали. Прехвърляме се във Френския двор като символ на суетата и модата. Жените започват да използват различни оцветяващи продукти от биологично и химическо естество. За оцветяването в тъмни тонове са използвани отвари на различни растения, едно от които е кестенът. Най – интересното е, че за изсветляване на косата е използван дори живак.

Между края на 15 и началото на16 век много високата линия на косата на челото се е смятала за привлекателна. Приблизително по същото време европейските мъже често носят оформена коса не по-дълга от раменете. В началото на 17-ти век мъжките прически се удължават, като вълните или къдриците се считат дори за желателни.

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА ВЪВ ФРИЗЬОРСКОТО ИЗКУСТВО