В чест на най-добрия приятел на човека

На днешния ден, 26 август– Световен ден на кучето, нека си припомним за докосващи сърцето истории за най-верните кучета в света:

КУЧЕТО ШЕП

Тази история се е случила през 30-те години на миналия век в щата Монтана (САЩ). Местен фермер е приет в болница във Форт Бентън директно от пасището. Името на фермера отдавна е забравено, но всички помнят името на неговото вярно куче – Шеп. То неотлъчно седяло на вратата на болницата. Господарят му обаче умира и тялото му е откарано до най-близката гара. По-късно служители на гарата си спомнят как едно куче виело жално, когато тленните останки на стопанина му са отнесени завинаги. Изминали пет години, а Шеп все още чакал господаря си. Един ден кучето не чуло приближаващ влак и умряло под колелата.. През 1995 г. на гара Форт Бентън е поставена бронзова статуя на вярно куче. Бронзовият Шеп гледа релсите и чака господарят му да се върне.

КУЧЕТО ГЕЛЕРТ

Според легендата владетелят на кралството на Гуинед Левелин Велики, живял през 13 век, имал любимо куче Гелерт. Веднъж, подготвяйки се за лов, Левелин издул рога си и призовал ловджийските кучета. Всички идват, освен Гелерт. Кралят отива на лов, без да чака кучето. При завръщането си Гелерт весело размахва опашка, но господаря усеща, че нещо не е наред. Кучето било покрито с кръв. Левелин веднага се замисля за малкия си син и се втурва в детската. Люлката е обърната с главата надолу и празна, а пода е целия в кръв. Предполагайки, че се е случило най-лошото, кралят изважда меча си и убива Гелерт. И изведнъж чува бебето да плаче. Детето лежало на пода, а до него проснат огромен мъртъв вълк. Оказало се, че Гелерт е спасил бебето от ужасна смърт, убивайки опасното животно. Принцът погребал любимото си куче с всички почести. В продължение на няколко века вярното куче се считало за местен светец, въпреки противопоставянето на официалната църква.

КУЧЕТО ВАГА

През 17 век в Индия великият воин Чхатрапати Шиваджи Махарадж, или просто Шиваджи се обява за защитник на потиснатите и се впуска в борба с нашествениците. Шиваджи е национален герой на Индия. Близо до Шиваджи дълги години било кучето му Вага. Когато владетелят на маратите умрял, той, според местната традиция, бил изгорен на клада. Но Вага не можал да преживее раздялата с господаря си и скочил след тялото му в пламъка. Впоследствие са издигнати много паметници в чест на Шиваджи. Един от мемориалите е посветен на вярното куче на националния герой на страната.

КУЧЕТО КОСТЯ

Тази история се е случила в руския град Толиати. Хората постоянно виждали кучето, което по цял ден стояло отстрани на пътя с натоварен трафик и чакало някой. Местните жители многократно се опитвали да му намерят нов дом, но кучето продължавало да се връща на мястото, откъдето са го взели. По-късно се оказло, че миналото на животното крие много трагична история. Оказало се, че кучето седи на мястото на ужасна катастрофа, която отнема живота на двама души. Младо момиче умира незабавно, по време на инцидентa, а баща й си отива от контузии малко по-късно, вече в болницата. Само кучето им оцелява. Оттогава до смъртта си Костя чакал господарите си, които никога не се завърнали. За лоялността му жителите на Толиати нарекли кучето „Вярно“ или просто „Костя“ („Константин“ от гръцки се превежда като „Постоянно“ и „Вярно“). Костя чакал цели седем години. Местните жители били много тъжни, когато кучето умряло. Малко по-късно градът издигна паметник на Костя и го нарича „Вярност“. Оттогава паметникът на вярното животно се превръща в място за поклонение на младоженците. Бъдещите съпрузи на Толяти докосват върха на носа на бронзово куче – смята се, че след този прост ритуал брачните връзки ще бъдат толкова силни, колкото Костя е бил верен на семейството си.

КУЧЕТО ХАЧИКО

Това куче става изключително популярно по цял свят благодарение на филма “Хачико: най-верният приятел” Хидесабуро Уено е професор и преподавател в Министерството на земеделието и мечтае за куче Акита. Един хубав ден мечтата му се сбъдва: през 1924 г. Уено приютил куче и го кръстил Хачико. Оттогава човекът и верният му четириног приятел са неразделни. Всеки ден Хачико ескортирало своя приятел до гарата и всяка вечер го посрещал. Хидесабуро почива по време на лекция. А Хачико чакал на гарата …    Историята на Хачико гръмнала из цялата страна на изгряващото слънце, а след това и по целия свят. През 1934 г., в памет на вярното куче, е издигната статуя. Когато животното умира през 1935 г., в чест на Хачико е обявен национален траур.